„АРКАДИЯ – 2”
Кирил Крумов Кадийски (р. 1947 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Фаина Гримберг
Кирил Кадийски
АРКАДИЯ – 2
Спокойни вирове. И в сенчестия здрач над тях – глави на биволи:
антични амфори, с които робите в Елада
навярно вино по богатите трапези са разливали,
а пълни с пясък, днес не могат да дарят дори на рибите прохлада.
Сред лабиринтите на тия спечени баирища
къде си тръгнал пак – не виждаш ли, че ручеят на Ариадна
тънее, ще се скъса всеки миг... Но за душата жадна
вода бълбукаща е маранята и тръстиката е флейта свиреща.
Защо се взираме назад? И времето с кого ли ни
обърква все? Не е ли и самата вечност като този весел миг –
прашинка от прахта след колесницата на най-великата победа:
жени на бързея се плискат сладостно-разголени
и само изнуреният от зноя селски бик,
единствен минотавър тук, от храстите с отсъстващ взор ги гледа...
Кирил Кадийски
АРКАДИЯ – 2 (перевод с болгарского языка на русский язык: Фаина Гримберг)
Покой прудов. И в сумраке тенистом силуэты буйволов окаменели,
как будто амфоры, в которых юные рабы Эллады
носили виноградную хмельную кровь, и пели.
А ныне амфоры в песке по горло самое и даже рыбам не дадут прохлады.
И лабиринтами бегут горячие холмы.
И Ариаднин ручеек мелеет,
вот-вот прервется... Но душа полдневно млеет.
Звучание воды и флейту слышим мы.
Нет, не оглянемся. Ведь время снова
все спутает. А вечность – наш веселый миг –
пылинка с колесниц неистовых побед.
Нагие женщины, не говоря ни слова,
смеются, плещутся. И дряхлый сельский бык,
задумчивый и тихий Минотавр, веселым взглядам
женским посылает мирными воловьими очами свой привет...